Кое е първото: виното или ракията?
Виното или ракията е най-старото питие в България?
Виното и ракията не са просто питиета за нас българите. Те са част от историята и културата ни, преплитащи се със занаятчийски умения и традиции, които можем да проследим хилядолетия назад.
История на виното по нашите земи
Някои от първите писмени свидетелства за произхода на виното са намерени по нашите земи, заради което може да се твърди, че България е една от най-древните винени дестинации в света. Още през 1420 г. пр. н.е., древният римски учен и общественик Плиний Стари отбелязва в своята "Естествена история", че Евмолп, тракийски владетел и създател на Евмолпия (сегашен Пловдив), възхвалява тази божествена напитка. С навлизането на римляните в региона през II век пр. н.е., виното в България се развива още повече. Римските владетели засаждат собствени лозя и подобряват техниките на винопроизводство. През цялата античност, обхващаща културата на Средиземноморието от VIII век пр. н.е. до края на VI век сл. н.е., виното е единственото алкохолно питие, за което се е говорило и се е разглеждало като неотменим акцент към храната.
В много археологически разкопки в различни части на България са открити древни артефакти от тракийските времена, като шарапани, амфори и глинени съдове за вино, които свидетелстват за дългата история на винопроизводството у нас.
Старите винени сортове
Що се отнася до винените сортове, в древността са били популярни тракийските, защото са били адаптирани към климата и местните почви. Винарският майсторлък още от онези времена е бил не само обичай, а изкуство, като тракийците са се грижили за подбирането на подходящите сортове грозде и разработването на методи за производство, които да отразяват вкуса и характера на този уникален регион.
Какво знаем за ракията?
Макар че ракията се появява по-късно по нашите земи, историята на произхода ѝ също е много интересна и отразява богатата културна плетеница на региона.
Корените на ракията могат да бъдат проследени от времето, когато България е била част от Османската империя. Имено през този период производството ѝ на основата на гроздовите джибри става популярно в Балканите. Тя се развива бързо като алкохолна напитка, защото дава възможност да се преработва много по-голямо разнообразие от плодове - не само грозде, но и сливи, круши, кайсии и пр. – почти цялата плодова мозайка на България.
Изкуството на дестилацията вероятно е било въведено в региона от арабските химици по време на османското управление, а българите са го приели, за да правят своите уникални варианти на ракия.
Преобладава мнението, че името "ракия" произлиза от арабската дума "аррак", която означава пот или сок, като асоциацията е, че алкохолното питие потича при дестилацията от казана за варене като капчици пот.
Производството на ракия става неразделна част от селския живот в България, защото най-вече чрез нея домакинствата успяват да преработят своята продукция от плодове. Освен като продукт от земеделието обаче, тя става символ на гостоприемството, традицията и майсторството, като всяко семейство започва да пази своя рецепта и майсторлък за идеалната ракия. Също така, тя започва да присъства в обичаите и семейните празници, включително сватбите и религиозните церемонии.
Виното и ракията днес
Днес виното и ракията са се превърнали в културна икона на България, свързваща поколения чрез своята богата история и наследство. Занаятът на производството им е еволюирал в съвременни винарни и дестилерии, произвеждащи висококачествени вариации, възпроизвеждащи традициите. Нещо повече, обичаят на издигане на чаши и обмен на пожелания по време на наздравица е централна част от културата на двете питиета, подчертавайки социалните и общностните им аспекти.
Ако искате да узнаете кога и с каква храна се съчетават различните видове ракия, следете нашия блог.