Пътешествие в историята на плодовете и има ли още стари сортове у нас?
В древността, по време на неолитната революция, когато хората променят номадския си начин на живот на заседнал, те първо одомашняват зърнените култури като пшеница, ориз и царевица. Това полага основите на селското стопанство. По-късно преходът им позволява да се насочат към отглеждането на различни видове растения, но когато започват да садят грозде и плодни дръвчета, земеделието придобива своята завършеност.
В книгата си "Изчезващите храни" Дан Саладино описва с доста конкретика как през вековете тази промяна е предизвикала уникално разнообразие от плодови сортове. Той посочва, че в повечето места и през по-голямата част от историята на овощарството плодовете се консумират там, където се отглеждат. Така са създадени много различни сортове плодове. Както и при другите култури, случайните генни мутации и селекцията от страна на хората допринасят за много богато разнообразие. Някои сортове плодове са резултат на случайността. Ябълките „Грени Смит“ и „Златна превъзходна“, например, са забелязани от един наблюдател като случайни издънки на едно-единствено дърво. Ботаниците успяват да идентифицират 3000 различни сорта круши, повече от 1000 цитруси и невероятните 7000 сорта ябълки, пише още Дан Саладино в книгата си.
Днес обаче, съвременната индустриализация на земеделието и глобалната търговия имат негативно въздействие върху това разнообразие от сортове. Под натиска на производителността и търговските изисквания се предпочитат определени видове плодове - тези, които са устойчиви на транспорт и имат продължителен срок на годност. Това води до пренебрегване и дори до изчезване на много от традиционните и местни сортове, които не могат да се конкурират със съвременния модел.
Новата фокусирана селекция предизвиква сериозни последици за генетичното, биологичното и вкусовото разнообразие. Да съхраняваме старите сортове става все по-важен въпрос в борбата с изменението на климата и опазването на биоразнообразието. Как да помогнем?
Има ли стари сортове плодове у нас ?
Когато говорим за старите български винени сортове грозде, Тодор Костадинов е един от най-силно посветените им пазители. Той е създател на винарската изба със закачливо име - Агрофитнес, и в лозето си в село Боровци до Берковица отглежда наистина забравени сортове. Част от тях са Зарчин, Вранка и Чауш, но най-голямата му гордост е Гарваново око. Той е толкова стар, колкото и Памида. Ако Памида има тринадесет клона, то Гарваново око е неговият най-тъмен клон. В ампелографските справочници не се описва, а в Лозаро-Винарския Институт не са знаели за него преди Тодор да започне да разпитва. Историческата информация за Гарваново око идва от най-стария боровски лозар - бай Сандо Вецин, но негов "кръстник" е Тодор, който свързва това име със синонимите на Памид.
Днес единствено изба Агрофитнес поддържа този сорт лози, както и безупречното, натурално и автентично направено вино от него. Освен да си го закупите през сайта на избата, можете и да я посетите в Боровци. Там Тодор е направил изключително интересен музей на виното.
Друг пазител на изчезващ винен сорт е Изба Царев брод. След петдесет годишна забрава, собственикът ѝ Иван Иванов успява да положи основи за възраждането на Гергана – автентичен бял винен сорт, получен при кръстосването на Димят и Мускат Отонел. Няма друга изба в България, която да работи с него, което я прави наистина изключителна.
От сорта Гергана в избата произвеждат приказно бяло вино, както и специална лимитирана серия с лека фризантност. Можете да закупите продукцията им от онлайн магазина на избата или да я посетите на място. Изба Царев брод предлага чудесни винени турове с дегустация.
При старите сортове плодове обаче, ситуацията в България се оказа доста по-сложна. Нашето проучване показа, че няма търговски интерес за отглеждането им и такива могат да бъдат открити само в частните градини по селата.
И все пак открихме лъч надежда, че възобновяването им е възможно. Институтът по земеделие в гр. Кюстендил съхранява някои стари сортове и е в готовност да ги осигури. Сред тях са:
Раждавичка белвица - стар сорт череша, която през 1971 година заема 7,55%, а през 1976 – 4,5% от всички черешови дървета в Кюстендилски окръг.
Плодовете на Раждавичката белвица са едри, сърцевидни, розовочервени върху жълтеникав фон, с отделяща се костилка, неподходящи за механизирана беритба и транспорт. Узрява към средата на юни. Плодовото месо е жълтеникаво, меко, нежно, сочно, много сладко, слабо кисело, с отлични вкусови качества. Сокът е безцветен. Дървото е силно растящо с широко пирамидална до кълбовидна корона, родовито. Сортът е силно чувствителен на цилиндроспориоза.
Ябълка Куртовка е друг изчезващ сорт, произхождащ от с. Куртово Конаре, чието име носи. По данни на Slow Food, тя има плодове еднакви по форма, средни и дребни с максимално тегло до 80 г. Формата е обратно закръглено-конусовидна, която я отличава от другите ябълкови сортове. Дръжчена ямичка е малка, плитка, със стръмни стени, често с ръждавини. Кожица е гладка, плътна, с тънък восъчен налеп, лъскава при избърсване, с жълтозеленикав до златистожълт основен цвят, най-често в по-голямата си част или изцяло е покрита с червенина и карминеночервени до тъмночервени прекъснати ивици. Плодовете са много добри за преработка – мармалад, сок, сушени резенчета. Те имат около 16% сухо вещество, 11,49 % – захари, 0,65% киселинност/ябълчена/, 1,98% – пектин и 21мг % витамин С. Плодовете се берат през октомври, но най-подходящи за консумация са през зимата до късна пролет, а при правилно съхранение и през летните месеци. Те дават малък процент фира и загниване. Съхраняването може да става в избени помещения, на пластове затрупани със слама в градината.
В заключение, стигаме до извода, че отглеждането на стари сортове грозде и плодове е не само възстановяване на биоразнообразието, но и път към нови - стари вкусове, които разказват истории. Всяко семенце, всяко плодче носи в себе си богатството на нашите корени. Дали като бизнес или само за домакинството, наш е изборът да започнем това увлекателно пътешествие към вкусове от миналото и да подарим на сетивата си нова наслада.