Slow Food, семената и новите правила в ЕС — какво предстои за местните вкусове и производители

В последните години все по-често говорим за качествена, устойчива и чиста храна. Сред движението, което най-ярко отстоява тези ценности, е Slow Food — глобална мрежа от хора, които вярват, че храната трябва да бъде чиста, справедлива и истинска.

Как се ражда идеята?

Движението Slow Food възниква през 1986 г. в Италия, като реакция срещу навлизането на вериги за бързо хранене и обезличаването на местните кулинарни традиции. Инициатор е Карло Петрини — журналист, социолог и страстен кулинарен активист. Първоначално движението започва като културен протест срещу откриването на ресторант McDonald's до Испанските стълби в Рим, но бързо прераства в международна организация.

Днес Slow Food е разпространено в над 160 страни и обединява фермери, производители, готвачи и потребители с обща мисия:

• Да се произвежда по устойчив начин
• Да пази местните традиции и сортове
• Да осигурява справедливо заплащане за труда на производителите
• Да бъде достъпна и полезна за общността

Slow Food в България

В България идеите на Slow Food навлизат около 2000 г. чрез местни ентусиасти, кулинари, фермери и организации. Повече за тях можете да откриете на официалния сайт Slow Food in Bulgaria. У нас вече съществуват няколко официални Slow Food общности (convivium), които работят по опазването на редки продукти и насърчаване на местни вкусове.

Сред тях са инициативи за съхранение на:

• Смилянски фасул – традиционен боб от Родопите, известен със своя вкус и качество.​
• Каракачанска овца – автохтонна порода, отглеждана по традиционни методи.​
• Източнобалканска свиня – местна порода, характерна за Източна България.​
• Куртовоконарски розов домат – стар сорт домат, отглеждан в село Куртово Конаре.​
• Зелено сирене от Черни Вит – уникален млечен продукт с характерен вкус.

Много от производителите в каталога на LocalStore.bg работят именно в духа на Slow Food — с внимание към продукта, сезонността и местните рецепти. Те избират традиционни методи на производство, чисти суровини и устойчив подход към природата.

Новите правила на ЕС за семена и растителен материал — какво се променя

Едновременно с разрастването на Slow Food движението, Европейският съюз работи по актуализация на правилата за производство и търговия със семена и друг растителен репродуктивен материал, която трябва да влезе в сила до 2026 г. Предложените промени целят по-добра проследимост, безопасност и устойчивост в земеделието, но също така въвеждат и нови изисквания към производителите.

Основните аспекти на новото законодателство са следните:

• Облекчения за малките фермери: Предвижда се обменът на семена между земеделски стопани да бъде освободен от нови бюрократични изисквания. Евродепутатите предлагат да се позволи на фермерите да обменят помежду си ограничено количество от всякакъв вид растителен репродуктивен материал, като Европейската комисия ще трябва да определи разрешеното количество за всеки вид. ​
• Подкрепа за биологичното разнообразие: Новите правила насърчават използването на биологичен хетерогенен материал, като се въвеждат регламенти за производството и предлагането на пазара на такъв материал от определени родове или видове. ​
• Призиви за промени: Някои организации изразяват опасения, че действащите правила за производство и търговия с РРМ насърчават семената, разработени за индустриалното земеделие, които могат да се продават заедно с вредни пестициди и синтетични торове и да се отглеждат в монокултури. Те призовават за спешни и важни промени в предложения регламент. ​

В същото време обаче, опасенията на малките производители и организации като Slow Food са свързани с ограничаването на свободния обмен на традиционни и местни сортове, които не винаги отговарят на индустриалните стандарти, но са ценни за биоразнообразието и автентичния вкус.

Какво означават новите правила за Slow Food и българските производители

С предстоящите промени в регулациите за семена в Европейския съюз, предстои да се уточни как те ще се отразят на производителите, които работят с традиционни и местни сортове. Потенциалното въвеждане на допълнителни изисквания за регистрация може да създаде предизвикателства за малките фермери и градинари, които поддържат ценни стари култури и продукти.

Именно затова Slow Food в България и сродни организации вече работят активно за:

• Изграждане на локални банки за семена, където да се съхраняват и размножават стари и редки сортове
• Създаване на каталози с местни сортове, които да популяризират богатството на българското аграрно наследство
• Обучение на производители и любители градинари как да запазват, обменят и отглеждат автентични семена, като по този начин допринасят за биоразнообразието и вкусовото разнообразие

Целта е да се гарантира, че ценните местни сортове и продукти ще продължат да съществуват и да достигат до българската трапеза, като същевременно отговарят на бъдещите изисквания за безопасност и качество.

Заключение

Свързването на Slow Food философията с актуалните европейски регулации не е просто въпрос на бюрокрация, а на избор какво искаме да ядем, какви продукти да отглеждаме и какво културно наследство да оставим след себе си.

В следващите месеци предстоят дискусии и гласувания, от които ще зависи бъдещето на традиционните сортове в Европа. Именно затова теми като Slow Food не бива да останат само гурме тенденция, а да се превърнат в гражданска и производствена кауза.